Няма пострадали хора и материални щети след труса, разлюлял района на

Няма потърпевши хора и материални вреди след труса, разлюлял региона на Самоков в понеделник вечер. Магнитудът на земетресението е бил 4,3 по скалата на Рихтер по публични данни на Българска академия на науките, съобщи Нова тв. Епицентърът е бил под връх Мусала, и надлежно най-силно е усетено в Самоков в 20,01 часа.

Предишната вечер (неделя) в 19,36 часа имаше различен трус - от 3,3 по Рихтер, регистриран покрай Банско. Епицентърът е на 6 километра северно от Разлог.

„ Второто земетресение е необичайно “, каза пред Нова тв сеизмологът проф. Бойко Рангелов, като посочи, че самият той не го е усетил в София, до момента в който се е движил по улицата.

По думите му то не е било мощно, с цел да има някакъв резултат върху хората.

„ Имам няколко аргумента. Става на място, където е необичайно да става. Това е най-устойчивата част на България, по този начин да се каже – едни от най-старите скали на територията на страната. Наричат се южно-български гранитоиди, доста здрави скали. Другата чудноватост е, че интензитетът, т.е. чувството за този трус, би трябвало за тези дистанции, за които приказваме, да е малко по-силен, а се оказва, че е слабичко чувството, само че за сметка на това е почувствано на доста огромна повърхност “, обясни проф. Рангелов.

Странен бил и тътенът, който са чули хората, само че подобен имало нормално, когато трусовете са в скали. Звукът бил резултат от „ счупването “ им, изясни сеизмологът.

Другото необичайно било, че няма афтършокове, само че от време на време природата ни изненадвала. Той даде образец със земетресение с магнитуд 5 в Хасково преди двайсетина години, когато имало един единствен трус и нищо преди или след него.

На въпрос какво значат две следващи трусове в един и същи регион, проф. Рангелов изясни, че активизация в действителност има от началото на декември.

„ Има няколко трусчета с магнитуд 2 или 2,5, ситуирани в една линия, малко по на юг “, сподели той.

Изглеждало като че ли „ интензивността мигрира малко на север “, от по-дълбоките към по-плитките пластове на земната кора, което било обикновено в такава обстановка.

Земетресенията обаче няма да се реалокират доста на север, изясни Рангелов. Причината е тъкмо в аргумента му за най-здравите скали, където до момента са трусовете. Там съществени разломи нямало. Разломът е в региона на Крупник и Кресна.

Сеизмологът напомни, че в региона на Крупник през 1904 година е било най-силното земетресение в континентална Европа – 7,8 по Рихтер.

„ Трусчетата до момента стават в рамките на блокове, в които е разрушен Рило-родопският блок, който е доста остарял. Това са придвижвания на блоковете, които най-често са хоризонтални, леко въртеливи и аз не мисля, че може да има връзка сред тях и огнището, за което приказваме – Крупник-Кресна “, каза проф. Рангелов.

Той успокои, че сеизмолозите наблюдават цялата конюнктура на територията на страната. Предупреждения обаче няма по какъв начин да се създадат, тъй като даже при интензивност не се знаело дали е тревожна.

„ Засега няма такава процедура, даже и по света “, сподели Рангелов.

Според него е правилно, че на територията на страната няма огромни трусове през последните години. От 1928 година да вземем за пример у нас не е имало земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. За наслада в България не се следи цикличност при активизацията на трусовете. У нас сеизмичността била необикновен вид – вътрешно-континентална.

В момента се разработвала необятна идея за земетръсната сигурност на София. По този мотив се оказало, че столицата и други огромни градове като Пловдив, Варна и Русе се намирали в „ много неприятни грунтови условия “, т.е. слаби земетресения се усещат по-силно в сравнение с други места. Става въпрос за естествени дадености – основите на София да вземем за пример лежат върху утайки от езеро. И защото върху това няма по какъв начин да се повлияе, просто постройките би трябвало да се строят по-здраво, изясни сеизмологът.

Сградите се строяли по този начин, че да не получават градивни повреди и при трусове от 9-а степен.